Как Бургас, Сливен и Ямбол можеше да отидат в Турция
Кадър Adolf Hitler / Wikicommons
Днес одобряваме за даденост границите на Родината ни и дори не позволяваме, че очертанията им са решени в придвижване безусловно на ръба по време на Втората международна война.
През декември 1941 година Сталин бил безапелационен, че на България е достатъчно да има едно морско пристанище – Варна
Чърчил стига до концепцията да употребява Турция с армията й за отварянето на фронт на Балканите, напомня " Труд ".
Въпреки продължаващата изключителна епидемиологична обстановка, мнозина се стягат за отмора по нашето Черноморие. Разбира се, нали вкъщи и стените помагат… Надали е належащо какво значи „ лятното море “ за генерации българи. Знаем ли обаче, че в недалечното минало Южното Черноморие е можело да бъде изгубено? Да бъде принудително откъснато от така и така скромната територия на актуалната ни държава… Ако създадем анкета по улиците на София, Варна, Бургас, в цялата страна, най-вероятно 99, 99 % от запитаните ще възприемат подобен въпрос като провокация или глупава смешка.
Слава Богу, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Царево, Ахтопол и Синеморец са си в България. Ще разкажем в резюме обаче какво е можело да се случи през Втората международна война – от позиция на историята не чак толкоз от дълго време. Информацията черпим от книгата на известния наш историк проф. Людмил Спасов „ България и Съюз на съветските социалистически републики (1917-1944). Политико-дипломатически връзки “. Изнесеното от проф. Спасов, споделяно от него в изявленията, както и в телевизионното предаване „ Час по България “, остава съвсем незнайно на необятната аудитория. И е значимо да се помни, без значение от това, че Южното ни Черноморие е било, е и ще бъде българско.
На 1 март 1941 година България е принудена от военнополитическите условия да се причисли към Оста „ Рим – Берлин – Токио “. Германските войски навлизат у нас преди още министър председателят проф. Богдан Филов да е положил подписа си под текста на контракта за включването на страната в обединението. Въпреки настоятелните внушения от Берлин, цар Борис III и държавното управление не скъсват дипломатическите връзки със Съветския съюз. Официалните връзки са непокътнати, макар провокационното държание на другата страна. Само ще напомним изпращането на така наречен подводничари и парашутисти за подривна активност в Царство България, които да засилят „ антифашистката опозиция “ в страна, която не е във война със Съюз на съветските социалистически републики! От друга страна, руската страна не е надалеч от мисълта да търси посредничеството на българската дипломация за подписване на сепаративен мир с Хитлерова Германия в първите месеци след 22 юни 1941 година
Победоносното нахлуване на немската войска надълбоко в територията на Съюз на съветските социалистически републики слага Сталин в тежка обстановка. Дадени са десетки хиляди жертви, пленените са още повече, на процедура Червената войска е съвсем отвън строя. Въпреки че ситуацията е несравнимо, на България също не е елементарно. Германският напън става все по-силен, макар (а и поради) премерения жест с връщането на България на част от изконните земи (Вардарска Македония, Западните Покрайнини и Беломорието), заграбени от сърби и гърци. Както знаем, „ новите земи “ са дадени „ за администриране “, само че публично остават под немска окупация. Съдбата им би трябвало да бъде решена след края на войната, само че толкоз за „ щедростта “ на Хитлер. Военният спор набира от ден на ден мощност и се трансформира в планетарен. На 13 декември 1941 година Народното събрание гласоподава декларация за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия. Под диктата на Германия външнополитическият курс се трансформира – в случай че не действително, то „ де юре “. От „ невоюваща страна “ Царство България се трансформира в участник в международния спор. Наистина, българските политици прокарват внушението за „ алегорична война “, само че след две години София и други градове са жертва на англо-американските бомбардировки. Стореното от държавното управление на Филов е груба неточност, меко казано. Цар Борис III несъмнено не е във екстаз от станалото (това е отразено и в записките на кралица Йоанна), само че е безпомощен да се опълчи на немския напън и въздействие.
През декември 1941 година немските войски са единствено на 25-30 км от Москва! Съветският съюз трескаво търси помощ от Англия и Съединени американски щати, заклеймявани доскоро като империалистически и реакционни сили. Западните съдружници на собствен ред се нуждаят от капацитета на Съветска Русия. На 12 декември 1941 година след рисковано пътешестване с крайцера „ Кент “ външният министър на Обединеното кралство Антъни Идън идва в северното пристанище Мурманск. Скоро високият посетител е в Москва за договаряния със Сталин и Молотов. На 16 декември домакините връчват на Идън два проектодоговора. Първият е за взаимна военна помощ, извънредно нужна в оня миг, поради плачевното положение на Червената войска. Вторият обаче е за следвоенното устройство на Европа! Нещо повече, домакините упорстват за подписването на конфиденциален протокол. Сталин отстъпва на Англия обширни сфери на въздействие, включително военни бази във Франция, третирана като „ второстепенна страна “. Германия следва да бъде разграничена на части.
Що се отнася до Балканите, Съюз на съветските социалистически републики и Обединеното кралство стигат до единодушие, че Албания, Гърция и Югославия би трябвало да бъдат възобновени в предвоенните си граници. Съответно, Вардарска Македония и Беломорието да бъдат откъснати още веднъж от България. Но освен това! Проф. Спасов с съображение слага акцент на настояването на Сталин „ … на България да бъдат отнети земите по западната граница и включени в рамките на Югославия… “ Следва най-неочакваното руско предложение, най-малко предвид на обичайните ни познания и показа – руските управници упорстват Бургаският регион да бъде даден на Турция ! Сталин е безапелационен, че „ … на България е напълно задоволително да има едно морско пристанище – Варна… “ Ще напомним, че в тогавашната Бургаска област влизат и днешните с центрове Сливен и Ямбол.
Идън разисква предложенията със своите домакини, само че отклонява подписването на протокола. Това е невероятно без единодушието на американците, поради договореностите сред Чърчил и Рузвелт. Сталин възразява, че проблемите на сигурността на Съюз на съветските социалистически републики и Англия и личните им ползи в Европа не засягат Щатите. Идън дипломатично се съгласява, само че единствено частично, изтъквайки новата роля на Съединени американски щати в световната политика.
Надали може да има подозрение, че следващият неприятелски акт към България е обвързван с желанието на Сталин до притегли Турция против Германия. Един конфликт на Балканите би отслабил сензитивно силата на немската експанзия на руска територия. „ Бащата на народите “ очевидно е считал, че чука на отворена врата. Така е, тъй като преди 1941 година Чърчил и Рузвелт одобряват турския неутралитет като бариера пред германците към близкоизточния нефт, стратегическата суровина, от която те са се нуждаели както никой различен. Впечатляващите немски триумфи против Съветския съюз и в Източното Средиземноморие през 1941 година водят до сериозна смяна. Чърчил стига до концепцията да употребява Турция с нейната многохилядна войска и запаси за отварянето на фронт на Балканите. Не е нужно да разясняваме, че в тази ситуация първата и съществена жертва би била България. Рузвелт е по-резервиран, опасявайки се от изцяло вероятния неуспех на Турция против немската войска.
На собствен ред турският президент Иньоню е извънредно внимателен, помнейки пагубния за страната му завършек на Първата международна война. Нека не навлизаме в безкрайните полета на „ контрафактуалната история “ и оставим на въображението на читателя какво би станало, „ в случай че “… Достатъчно е да напомним геноцида над българите от Одринска Тракия през 1913 година Да не забравяме и сякаш инцидентната поява на „ неточни карти “ в днешни турски книги и даже учебници, в които виждаме сходни скандални хрумвания за личната ни територия и граници.
Ние българите сякаш не можем да се освободим от деленето на „ фили “ и „ фоби “. И от възприятието, че все би трябвало сме признателни на някого, даже когато това е неуместно. На кого „ да благодарим “ за нашето Южно Черноморие? Разбира се, не на Чърчил, пък даже не и на Рузвелт. Несъгласието на сър Антъни Идън да подпише оня конфиденциален протокол не е израз на правдивост към България, а се дължи на доста по-сериозните несъгласия на западните съдружници със руските визии за следвоенното устройство на Европа и света. Изводът е явен – историята не е просто познание поради самото познание, а в действителност е учителка на живота. Да се надяваме, че тази привидно банална истина не е непозната на нашите политици и интелектуалци.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Днес одобряваме за даденост границите на Родината ни и дори не позволяваме, че очертанията им са решени в придвижване безусловно на ръба по време на Втората международна война.
През декември 1941 година Сталин бил безапелационен, че на България е достатъчно да има едно морско пристанище – Варна
Чърчил стига до концепцията да употребява Турция с армията й за отварянето на фронт на Балканите, напомня " Труд ".
Въпреки продължаващата изключителна епидемиологична обстановка, мнозина се стягат за отмора по нашето Черноморие. Разбира се, нали вкъщи и стените помагат… Надали е належащо какво значи „ лятното море “ за генерации българи. Знаем ли обаче, че в недалечното минало Южното Черноморие е можело да бъде изгубено? Да бъде принудително откъснато от така и така скромната територия на актуалната ни държава… Ако създадем анкета по улиците на София, Варна, Бургас, в цялата страна, най-вероятно 99, 99 % от запитаните ще възприемат подобен въпрос като провокация или глупава смешка.
Слава Богу, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Царево, Ахтопол и Синеморец са си в България. Ще разкажем в резюме обаче какво е можело да се случи през Втората международна война – от позиция на историята не чак толкоз от дълго време. Информацията черпим от книгата на известния наш историк проф. Людмил Спасов „ България и Съюз на съветските социалистически републики (1917-1944). Политико-дипломатически връзки “. Изнесеното от проф. Спасов, споделяно от него в изявленията, както и в телевизионното предаване „ Час по България “, остава съвсем незнайно на необятната аудитория. И е значимо да се помни, без значение от това, че Южното ни Черноморие е било, е и ще бъде българско.
На 1 март 1941 година България е принудена от военнополитическите условия да се причисли към Оста „ Рим – Берлин – Токио “. Германските войски навлизат у нас преди още министър председателят проф. Богдан Филов да е положил подписа си под текста на контракта за включването на страната в обединението. Въпреки настоятелните внушения от Берлин, цар Борис III и държавното управление не скъсват дипломатическите връзки със Съветския съюз. Официалните връзки са непокътнати, макар провокационното държание на другата страна. Само ще напомним изпращането на така наречен подводничари и парашутисти за подривна активност в Царство България, които да засилят „ антифашистката опозиция “ в страна, която не е във война със Съюз на съветските социалистически републики! От друга страна, руската страна не е надалеч от мисълта да търси посредничеството на българската дипломация за подписване на сепаративен мир с Хитлерова Германия в първите месеци след 22 юни 1941 година
Победоносното нахлуване на немската войска надълбоко в територията на Съюз на съветските социалистически републики слага Сталин в тежка обстановка. Дадени са десетки хиляди жертви, пленените са още повече, на процедура Червената войска е съвсем отвън строя. Въпреки че ситуацията е несравнимо, на България също не е елементарно. Германският напън става все по-силен, макар (а и поради) премерения жест с връщането на България на част от изконните земи (Вардарска Македония, Западните Покрайнини и Беломорието), заграбени от сърби и гърци. Както знаем, „ новите земи “ са дадени „ за администриране “, само че публично остават под немска окупация. Съдбата им би трябвало да бъде решена след края на войната, само че толкоз за „ щедростта “ на Хитлер. Военният спор набира от ден на ден мощност и се трансформира в планетарен. На 13 декември 1941 година Народното събрание гласоподава декларация за оповестяване на война на Съединени американски щати и Англия. Под диктата на Германия външнополитическият курс се трансформира – в случай че не действително, то „ де юре “. От „ невоюваща страна “ Царство България се трансформира в участник в международния спор. Наистина, българските политици прокарват внушението за „ алегорична война “, само че след две години София и други градове са жертва на англо-американските бомбардировки. Стореното от държавното управление на Филов е груба неточност, меко казано. Цар Борис III несъмнено не е във екстаз от станалото (това е отразено и в записките на кралица Йоанна), само че е безпомощен да се опълчи на немския напън и въздействие.
През декември 1941 година немските войски са единствено на 25-30 км от Москва! Съветският съюз трескаво търси помощ от Англия и Съединени американски щати, заклеймявани доскоро като империалистически и реакционни сили. Западните съдружници на собствен ред се нуждаят от капацитета на Съветска Русия. На 12 декември 1941 година след рисковано пътешестване с крайцера „ Кент “ външният министър на Обединеното кралство Антъни Идън идва в северното пристанище Мурманск. Скоро високият посетител е в Москва за договаряния със Сталин и Молотов. На 16 декември домакините връчват на Идън два проектодоговора. Първият е за взаимна военна помощ, извънредно нужна в оня миг, поради плачевното положение на Червената войска. Вторият обаче е за следвоенното устройство на Европа! Нещо повече, домакините упорстват за подписването на конфиденциален протокол. Сталин отстъпва на Англия обширни сфери на въздействие, включително военни бази във Франция, третирана като „ второстепенна страна “. Германия следва да бъде разграничена на части.
Що се отнася до Балканите, Съюз на съветските социалистически републики и Обединеното кралство стигат до единодушие, че Албания, Гърция и Югославия би трябвало да бъдат възобновени в предвоенните си граници. Съответно, Вардарска Македония и Беломорието да бъдат откъснати още веднъж от България. Но освен това! Проф. Спасов с съображение слага акцент на настояването на Сталин „ … на България да бъдат отнети земите по западната граница и включени в рамките на Югославия… “ Следва най-неочакваното руско предложение, най-малко предвид на обичайните ни познания и показа – руските управници упорстват Бургаският регион да бъде даден на Турция ! Сталин е безапелационен, че „ … на България е напълно задоволително да има едно морско пристанище – Варна… “ Ще напомним, че в тогавашната Бургаска област влизат и днешните с центрове Сливен и Ямбол.
Идън разисква предложенията със своите домакини, само че отклонява подписването на протокола. Това е невероятно без единодушието на американците, поради договореностите сред Чърчил и Рузвелт. Сталин възразява, че проблемите на сигурността на Съюз на съветските социалистически републики и Англия и личните им ползи в Европа не засягат Щатите. Идън дипломатично се съгласява, само че единствено частично, изтъквайки новата роля на Съединени американски щати в световната политика.
Надали може да има подозрение, че следващият неприятелски акт към България е обвързван с желанието на Сталин до притегли Турция против Германия. Един конфликт на Балканите би отслабил сензитивно силата на немската експанзия на руска територия. „ Бащата на народите “ очевидно е считал, че чука на отворена врата. Така е, тъй като преди 1941 година Чърчил и Рузвелт одобряват турския неутралитет като бариера пред германците към близкоизточния нефт, стратегическата суровина, от която те са се нуждаели както никой различен. Впечатляващите немски триумфи против Съветския съюз и в Източното Средиземноморие през 1941 година водят до сериозна смяна. Чърчил стига до концепцията да употребява Турция с нейната многохилядна войска и запаси за отварянето на фронт на Балканите. Не е нужно да разясняваме, че в тази ситуация първата и съществена жертва би била България. Рузвелт е по-резервиран, опасявайки се от изцяло вероятния неуспех на Турция против немската войска.
На собствен ред турският президент Иньоню е извънредно внимателен, помнейки пагубния за страната му завършек на Първата международна война. Нека не навлизаме в безкрайните полета на „ контрафактуалната история “ и оставим на въображението на читателя какво би станало, „ в случай че “… Достатъчно е да напомним геноцида над българите от Одринска Тракия през 1913 година Да не забравяме и сякаш инцидентната поява на „ неточни карти “ в днешни турски книги и даже учебници, в които виждаме сходни скандални хрумвания за личната ни територия и граници.
Ние българите сякаш не можем да се освободим от деленето на „ фили “ и „ фоби “. И от възприятието, че все би трябвало сме признателни на някого, даже когато това е неуместно. На кого „ да благодарим “ за нашето Южно Черноморие? Разбира се, не на Чърчил, пък даже не и на Рузвелт. Несъгласието на сър Антъни Идън да подпише оня конфиденциален протокол не е израз на правдивост към България, а се дължи на доста по-сериозните несъгласия на западните съдружници със руските визии за следвоенното устройство на Европа и света. Изводът е явен – историята не е просто познание поради самото познание, а в действителност е учителка на живота. Да се надяваме, че тази привидно банална истина не е непозната на нашите политици и интелектуалци.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ